от Лазар
Никой не можеше да си представи по-мрачен ден от този. В селото беше дошъл бирникът, придружен от дузина войници, чиято задача беше да съберат данъците. А това беше едно от бедните села в Кралство Ларис и селяните страдаха от високите данъци. Войниците арестуваха всеки, който откажеше да плати данъка си и вземаха имота му. Но този път никой не посмя да се опълчи срещу войниците, освен един – Ерон Адорецът.
Този опърничав селянин живееше в една малка къща, до която се издигаше един тесен хамбар, където си държеше една брадва и една вила, както и брашно, с което месеше хляб. На стената до лавицата, където висеше бляскав сребърен ключ, имаше една занемарена вратичка. Въпреки това, в къщата му беше безупречно чисто, защото редовно почистваше пода от прах и ъглите от паяжини.
Ерон кипеше от яд при идването на войниците. Как можеше един беден селянин като него да плати данък от четирийсет сери? Искаше му се да им даде да се разберат, да им покаже, че той не е покорен и кротък ларисеец, а твърд и непоколебим адорец. Само да имаше меч…
– Плащай данъка, куче такова! – надменно извика един от войниците, който влезе в малката къща, докато Ерон слагаше хляб на масата.
Ерон стреснато се обърна, но след миг се съвзе.
– Ей сега ще ти го дам! – натърти той и изтича до хамбара.
– Хей! Внимавай с обноските, Адорецо! – провикна се войникът. – Това може да ти струва главата!
„Ще ми струва главата! – каза си Ерон, докато вземаше острата си вила от хамбара. – Дава ми акъл, а той самият няма.“
Ерон се върна. Войникът стоеше близо до вратата и го чакаше. Даже си беше откраднал от хляба.
– Вкусен е хлябът – каза той.
„Това вече преля чашата!“ – помисли си Ерон и приготви вилата.
– А данъкът? Къде е данъкът? – запита войникът с пълна уста.
– Ето го! – извика Ерон и с всичката си сила го прободе с вилата си в корема.
Войникът се строполи мъртъв на пода. Изведнъж, Ерон осъзна, че като е изкрещял, сигурно е привлякъл вниманието на другите и залости вратата.
– Чухте ли това? – провикна се отвън един от войниците, приближавайки се към къщата. Натисна дръжката на вратата, но не успя да я отвори. – Заключена е.
„Да се омитам оттук!“ – каза си Ерон и веднага започна да приготвя голямата си кожена раница.
Вътре сложи мех с вода, малко брашно, кръгли бисквити с кармин, чай и шишенце бира. Типично беше при дълго пътуване адорец да вземе със себе си бутилка с бира. Както се досещате, в Адория бирата присъстваше почетно на всяка трапеза, а Ерон нямаше никакво намерение да изоставя обичаите на дедите си.
След като сложи в раницата едно вълнено одеяло и малък чайник, Ерон отиде до хамбара да вземе брадвата си и един остър кинжал.
Той тъкмо щеше да отвори занемарената вратичка, когато случайно зърна стария сандък на баща си.
„Как не се сетих преди това!“ – каза си Ерон, бързо изтича до лавицата, взе оттам висящия сребърен ключ и отключи сандъка. Оттам извади сабята на баща си. Тя беше средно дълга – от дръжката до върха на острието, сабята беше колкото ръката му. Тя бе леко извита, а краят на дръжката бе украсен с пурпурен аметист.
– Разбийте вратата! – се чу заповед сред войниците.
Войниците започнаха да блъскат с все сили вратата. Ерон веднага взе сабята с ножницата, отвори вратичката и влезе в тесен проход, затвори я и се затича през тунела, точно когато първите войници нахлуха през входната врата.
– Претърсете къщата!
Ерон побърза. Страхуваше се, че войниците ще открият тайния проход.
Лесовата гора беше на около километър-два от къщата на Ерон. Всъщност, тайният проход водеше точно там. В гората живееха етиените – изкусни стрелци от рода на елфите. Те бяха горски елфи, но не бяха като Благородните елфи, които живееха в могъщи градове и ненавиждаха човешките завист и гордост. Не. Етиените бяха горски елфи и много от тях живееха сред хората, затова между тях и етиените цареше приятелство от векове.
И ето, че Ерон стигна до гората. Тунелът не бе нито много дълъг, нито много къс. Все пак, той го беше прокопал след години пот.
Здрачаваше се, затова след като изяде две-три бисквити и отпи глътка бира, той разпъна вълненото одеяло, постла го на земята под един голям корен и заспа.
Лазар,
Следва продължение...
- You can't post comments